 |
(Aldo Cardoso, Cochabamba, 2000) |
Ние сме като водата. Самотната капка е незабележима. Спуска се по мъха, пада в прахта и изчезва във вътрешността на земята.
Такива сме ние. Скитаме се като сенки.Измъкваме се из процепите на скалите. Съединяваме пътищата си. Проникваме през пещерите. Сливаме се с милионите други под свода на дълбоки пещери.
Такива сме ние.Напредваме слети в едно тяло. Могъщи и променливи, изплуваме внезапно на повърхността, ръмжейки в пороя и нито една скала не може да се противопостави на нашата сила.
Все пак по пътя ни из нивите растат зеленчуци, усмихват се безброй цветчета, горските дръвчета се покриват с нежни листа, в овощните градини напират пъпките на сочни и сладки плодове.
Такива сме ние. Сам човек остава незабелязан. Другите го пренебрегват и подценяват силата му. И така животът на самотника протича в мъчителна тишина. Когато множеството напредва заедно ,тогава другите са тези, които треперят, защото се чувстват слаби и уплашени.
Такива сме ние. Щом обедини пътищата си множеството се превръща в заплаха. Затова другите искат да ни притежават, да ни разделят,да ни управляват и изолират според собствените си интереси. Заради личните си облаги искат да съществуваме като блатна вода в един изгнил и вреден свят. Но тогава ние стремглаво изплуваме отново на повърхността с изумителна сила, пред която те знаят,че са безпомощни. Стените им се срутват и целият техен свят на потисничество се разрушава до основи.
И въпреки това, когато дните на гняв и опустошение отминат и ние свободно се впуснем напред, тогава отнасяме със себе си красотата на пролетта във всички краища на земята.
Такива сме. Като водата. Смирена и непобедима. Истински могъща.
(Текстът е част от композицията Войните на водата на автора Алдо Кардосо, представена в рамките на колективната експозиция Водата, фото изложба, Приятели на изкуството и млади музиканти, Тераса, 2011. Превод на български език Мариета Владимирова. / Traducció al búlgar de Marieta Gencheva.)
