El capitalismo ha formulado su tipo ideal con la figura del hombre unidimensional. Conocemos su retrato: iletrado, inculto, codicioso, limitado, sometido a lo que manda la tribu, arrogante, seguro de sí mismo, dócil. Débil con los fuertes, fuerte con los débiles, simple, previsible, fanático de los deportes y los estadios, devoto del dinero y partidario de lo irracional, profeta especializado en banalidades, en ideas pequeñas, tonto, necio, narcisista, egocéntrico, gregario, consumista, consumidor de las mitologías del momento, amoral, sin memoria, racista, cínico, sexista, misógino, conservador, reaccionario, oportunista y con algunos rasgos de la manera de ser que define un fascismo ordinario. Constituye un socio ideal para cumplir su papel en el vasto teatro del mercado nacional, y luego mundial. Este es el sujeto cuyos méritos, valores y talento se alaban actualmente. (Michel Onfray)


viernes, 24 de junio de 2011

МНОЖЕСТВОТО (2010)

(Aldo Cardoso, Cochabamba, 2000)

Ние сме като водата. Самотната капка е незабележима. Спуска се по мъха, пада в прахта и изчезва във вътрешността на земята.

Такива сме ние. Скитаме се като сенки.Измъкваме се из процепите на скалите. Съединяваме пътищата си. Проникваме през пещерите. Сливаме се с милионите други под свода на дълбоки пещери.

Такива сме ние.Напредваме слети в едно тяло. Могъщи и променливи, изплуваме внезапно на повърхността, ръмжейки в пороя и нито една скала не може да се противопостави на нашата сила.

Все пак по пътя ни из нивите растат зеленчуци, усмихват се безброй цветчета, горските дръвчета се покриват с нежни листа, в овощните градини напират пъпките на сочни и сладки плодове.

Такива сме ние. Сам човек остава незабелязан. Другите го пренебрегват и подценяват силата му. И така животът на самотника протича в мъчителна тишина. Когато множеството напредва заедно ,тогава другите са тези, които треперят, защото се чувстват слаби и уплашени.

Такива сме ние. Щом обедини пътищата си множеството се превръща в заплаха. Затова другите искат да ни притежават, да ни разделят,да ни управляват и изолират според собствените си интереси. Заради личните си облаги искат да съществуваме като блатна вода в един изгнил и вреден свят. Но тогава ние стремглаво изплуваме отново на повърхността с изумителна сила, пред която те знаят,че са безпомощни. Стените им се срутват и целият техен свят на потисничество се разрушава до основи.

И въпреки това, когато дните на гняв и опустошение отминат и ние свободно се впуснем напред, тогава отнасяме със себе си красотата на пролетта във всички краища на земята.

Такива сме. Като водата. Смирена и непобедима. Истински могъща.


(Текстът е част от композицията Войните на водата на автора Алдо Кардосо, представена в рамките на колективната експозиция Водата, фото изложба, Приятели на изкуството и млади музиканти, Тераса, 2011. Превод на български език Мариета Владимирова. / Traducció al búlgar de Marieta Gencheva.)

3 comentarios:

  1. En 1997 el Banco Mundial impuso la privatización del agua en El Alto-La Paz y en la ciudad de Cochabamba como condición para su ayuda financiera. El gobierno del general Hugo Banzer entregó el control del agua a la compañía Aguas del Tunari, subsidiaria de las corporaciones transnacionales Bechtel, Edison y Abengoa, que en enero de 2000 elevó las tarifas un 200%.

    La Coordinadora de la Defensa del Agua y de la Vida impugnó la concesión y llenó las calles de protestas. Hugo Banzer mandó encarcelar a los dirigentes de la Coordinadora y decretó el estado de sitio de la ciudad durante 90 días con los suburbios sin agua potable, pero la resistencia ciudadana logró, después de una lucha encarnizada que se saldó con dos personas muertas y decenas de heridas, que el gobierno cancelara su contrato con Aguas del Tunari.

    ResponderEliminar
  2. En l’any 1997 el Banc Mundial imposà la privatització de l’aigua en El Alto-La Paz i en la ciutat de Cochabamba com condició per al seu ajut financer. El govern del general Hugo Banzer entregà el control de l’aigua a la companyia Aguas del Tunari, subsidiària de las corporacions transnacionals Bechtel, Edison i Abengoa, que el gener de l’any 2000 elevà les tarifes un 200%.

    La Coordinadora de la Defensa de l’Aigua i de la Vida impugnà la concessió i omplí els carrers de protestes. Hugo Banzer ordenà engarjolar els dirigents de la Coordinadora i decretà l’estat de setge de la ciutat durant 90 dies, amb els suburbis sense aigua potable, però la resistència ciutadana aconseguí, després d’una lluita aferrissada, que es va saldar amb dues persones mortes i desenes de ferides, que el govern cancel·lés el contracte amb Aguas del Tunari.

    ResponderEliminar
  3. Para leer el mismo texto en otros idiomas, clicad en la etiqueta «La multitud» o entrad en los siguientes enlaces:

    Árabe:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/05/2011.html

    Armenio:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/05/2010.html

    Asturiano:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/04/lensame-2010.html

    Castellano:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/02/la-multitud-2010.html

    Catalán:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/02/la-multitud-2010_04.html

    Francés:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/05/aldo-cardoso-cochabamba-2000-nous.html

    Gallego:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/03/multitude-2010.html

    Inglés:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/05/multitude.html

    Italiano:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/05/la-multitudine-2011.html

    Portugués:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/04/multidao-2010.html

    Ruso:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/04/2010.html

    Ucraniano:
    http://debildistraidoydespeinado.blogspot.com/2011/04/blog-post.html

    ResponderEliminar